Фокус

  • Качество на живот

    Все повече в практиката навлиза терминът "качество на живот", замествайки широко употребявания доскоро термин "стандарт на живот". Качеството на живот е по-субективен показател и дава качествена оценка, докато стандартът на живот се оценява по количествени параметри. 

    Подобряването на състоянието на компонентите на околната среда в населените места е задължително за постигане на по-високо качество на живот. Качеството на живот в градовете е пряко зависимо от баланса между социално равенство, приходи, жилища, благоустройство, чиста околна среда, социални отношения, здравеопазване и образование.

    Градската околната среда, осигуряваща по-добро качество на живот, трябва да отговаря на следните условия: добро качество на атмосферния въздух, ниско ниво на шумово замърсяване, чиста и достъпна вода, градски дизайн, осигуряващ достъпни и поддържани публични и зелени площи,  благоприятен локален климат.

    Несъмнено устойчивият град трябва да предлага високо качество на живот на обитателите си!

  • Екологичен отпечатък на градовете

    Градовете заемат едва 2 % от площта на планетата, но използват между 70-80 % от ресурсите ѝ. Оценката на екологичния отпечатък е методология, която оценява цялостното антропогенно въздействие върху околната среда. Екологичният отпечатък на градове и региони се базира на сравнителен анализ между количеството на консумираните природни ресурси и допустимото натоварване на природните екосистеми. Оценява се дали степента на използване на природните ресурси на даден град или регион съответства на степента на естественото им възпроизвеждане. 

    Анализът на екологичния отпечатък е интегриран инструмент, който измерва каква част от природата, изразена чрез величината биопродуктивна площ със среднопланетарна продуктивност, е използвана за производството на всички ресурси, употребени от населението на даден град, и за оползотворяване и обезвреждане на генерираните отпадъци.

    Един от най-популярните анализи за екологичния отпечатък е този на Лондон. Резултатите от анализа са шокиращи. Екологичният отпечатък на Лондон се равнява на 48 868 000 gha при биокапацитет на града от 1 210 000 gha.

    Целта на екологичния отпечатък е да измери степента на екологичната устойчивост. Тя може да се смята за постигната, когато екологичният отпечатък на даден град или регион е равен на допустимото му натоварване. Екологичният отпечатък има огромно значение за превръщането на градовете в устойчиви екосистеми. 

  • Замърсяване на въздуха

    Замърсяването на атмосферния въздух е един от най-сериозните проблеми на градската околна среда. Основни източници на замърсяване в градовете са индустрията и транспортът. Те са причина за отделянето в атмосферния въздух на първични замърсители като серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, амоняк, аерозоли на тежките метали, въглеводороди, фини прахови частици, сажди и др. Един от най-опасните вторични замърсители е тропосферният озон, който е и част от основните причинители на фотохимичен смог в градовете. Замърсяването на атмосферния въздух е един от най-значимите рискови фактори за множество здравословни проблеми като заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдови проблеми, рак на белите дробове и др. Според Световната здравна организация замърсяването на въздуха е причина за смъртта на 2,4 млн. души годнишно в света. Замърсеният градски въздух се смята за основен причинител на новата болест на хилядолетието - алергиите. Установено е, че всеки един от трима жители на големите градове страда от някакъв вид алергия.

    По пътя към създаването на устойчиви и умни градове решаването на проблема със замърсяването на въздуха стои на преден план!

  • Управление на отпадъците

    В градовете приключва жизненият цикъл на многобройните продукти, които се употребяват във всекидневието на хората. В резултат се генерират огромни количества отпадъци. Точно затова в градска среда има възможност да се следва йерархията в управлението на отпадъците.

    Макар да стои на първо място в йерархията, предотвратяването на образуването на отпадъци невинаги може да бъде постигнато. Независимо от това, след като отпадъците вече са образувани, материалите и енергията в тях биха могли да бъдат вложени, след определена преработка, в производството на нови продукти. Това превръща отпадъците в изключително ценен ресурс, особено в условията на ограничени и непрекъснато намаляващи природни суровини. 

    Правилното управление на отпадъците, генерирани в градска среда, може да допринесе изключително за подобряване на ресурсната ефективност. Ако те бъдат правилно разделяни и насочвани за оползотворяване непосредствено след генерирането им, цялостният процес по извличане на ценните им компоненти се улеснява и става по-евтин.

    Устойчив е този град, в който генерирането на отпадъци е минимизирано, а по-голямата част от отпадъците се оползотворяват, така че за депониране остават само тези, за които не може да се намери ефективно и икономически обосновано решение за оползотворяване.

     
  • Градски шум

    Шумът на градската околна среда се смята за един от основните източници на стрес за жителите на градовете. Под шумово замърсяване на околната среда се разбира ниво на шум, превишаващо нивото на комфорт. Източниците на шумово замърсяване са най-вече трафикът, строителството и индустрията. Продължителното излагане на шум води до раздразнение и нарушение на съня. Тези ефекти могат да се различават значително в зависимост от това дали вредното въздействие на шума е през деня или през нощта. Според указанията на Световната здравна организация експозиция на шум над 40 dB по време на сън води до здравословни проблеми.

  • Градски климат

    Данните за въздействието на урбанизираните територии върху микроклимата на града датират от началото на XIX век, когато Люк Хауърд (1772-1864) публикува първата книга за градски климат The Climate of London. Антропогенното въздействие върху климата оказва влияние върху повечето метеорологични елементи. Замяната на естествена растителност с изкуствени повърхности променя температурния баланс и хидрологията на местния климат. Съсредоточаването в градските територии на антропогенна дейност, като индустрия, транспорт, използване на климатици и др., създава зони с температура,  по-висока от температурата на крайградските райони. Този ефект се нарича градски "остров" на топлината. Така повишаването на температурата в града може да доведе до разлика от 10°C в сравнение с температурата на градските околности.  

  • Градско биоразнообразие

    Градското биоразнообразие е задължителен елемент на устойчивия градски организъм. Биологичното разнообразие в градовете има огромна роля във формирането на общия облик на града и в поддържането на екологичното равновесие. То осигурява редица ползи за обществото - пречистване на въздуха, абсорбция и филтрация на повърхностния воден отток, шумоизолация. Осъществява естествения кръговрат на веществата, предоставя екосистемни услуги и др. Всички тези ползи помагат за повишаване на качеството на живот в градовете. Друга важна роля, която има градското биологично разнообразие, е образователният ефект и създаването на природозащитна култура в гражданското общество. 

     

  • Климатични промени

    През единадесет от последните дванадесет години са отчетени най-високи температури на земната повърхност от 1850 г. В днешни дни климатичните промени и въздействието им върху природните екосистеми и човечеството са основна тема,  както на политическо ниво, така и в обществото. Климатичните промени свързваме най-вече с покачване на нивото на световния океан, топене на полярните ледове, увеличаване на концентрацията на парникови газове и др. Несъмнено въпросите и проблемите около промените в климата са най-голямото предизвикателство пред човечеството в XXI век. Затова посоката, в която трябва да се движим, е смекчаване на въздействието и адаптация към климатичните промени. Това става чрез прилагане на мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптиране към новите условия.