30 Ян

София – град за хората?!

В последните дни и месеци градът ни е сериозен обект на дискусии и разработки, които трябваше да предначертаят развитието му през следващите години. Проведе се конкурс, който по същността си трябваше да даде професионални, свежи, иновативни и дръзки идеи за бъдещето на централната и най-представителна част на града. До каква степен това се получи, е един много спорен въпрос.

Причините за това са в липсата на цялостна пространствена визия за развитие на централната градска част, организацията на конкурса и изключително кратките срокове.

Преди да коментираме заданието, трябва да кажем, че последователността на процесите, с които се решават проблемите на един град, беше нарушена и в този случай. За съжаление, през последните години няма нито един успешен конкурс, реализиран от столичните публични институции. Клиширано, но до болка правилно е, че липсва урбанистична визия. Общината от години създава стратегии и планове, които в повечето случаи, са далеч от това да бъдат интегрирани или да комуникират едни с други. Липсва пространствен модел, който да изяснава приоритетните направления на транзитния автомобилен поток, на пешеходните и велосипедни маршрути и функцията на ключовите публични пространства, които в един съвременен град формират неговата жизненост и облик. 

Необходимо беше не да се възлага конкурс за проектиране и дизайн, а за урбанистична визия на ЦГЧ. Затова като резултат, повечето проекти се оказаха на етап, който не отговаря на формалните изисквания, заложени в заданието. Недооценено от журито остана желанието на някои от екипите да формулират цялостна концепция за развитие на целия център, извън обхвата на 4-те зони.

Приемлив подход при организиране на конкурси е дефиниране на визия от страна на всеки един от участниците и след това вписване с конкретното решение в тази по-обща рамка. Такъв подход съществува в чуждестранната практика, но възможно ли е това да се случи за 40 календарни дни при тези финансови условия на конкурса?! Не! И резултатите потвърждават това.

Начинът, по който самият конкурс се организира и проведе, с промяна на правилата в движение и „широкото обществено обсъждане“ в края на изминалата година, буди много въпроси: 

Как се осигури публичността и участието на гражданите в целия процес?

Как намеренията на Общината за конкурс бяха коментирани с гражданското общество?

Защо „широкото обществено обсъждане“ се проведе в неподходящи условия в САБ в работно за всички време? 

Как гласовете на гражданите за най-харесваните от тях проекти бяха отчетени при журирането?

Защо така и не се появиха на сайта на Общината текстовите материали, предадени от участниците в конкурса?

...

Определено проблем с прозрачността и публичността на проектите в Столична община има. 

За всички в професионалните среди е известно, че българската архитектура е в криза след промените в края на миналия век. Въпреки това, в последните години може да говорим за една „нова вълна“ от млади и талантливи български архитекти, които правят архитектура на добро европейско и световно ниво. Това обаче не включва градоустройството или урбанизма, които бяха напълно неглижирани за сметка на инвестиционното проектиране. Частният интерес, поставен пред публичния, доведе до напълно деформиране на физическата среда при условията, пред които бяха изправени нашите градове. От това нямаше как да не пострадат и публичните ни пространства, които бяха забравени, неглижирани или превърнати в паркинги. И сега, когато темата за публичните пространства пак излиза на дневен ред, ние нямаме инструментариума, с който да подходим към тях. Защото светът около нас е станал много по-сложен, а подходът е много по-холистичен и изисква умело вплитане на социални, икономически и екологични мерки във всяка една ситуация.

Всичко това изискваше, в конкретния случай, да се организира международен конкурс и журиране, което отново да ни върне в полезрението на професионалния дебат на Европа и света. Това означава, включително, материалите и проектите да се представят двуезично – на български и английски език, защото сме много малки, за да се самоизолираме от глобалните тенденции и да не търсим добри чужди идеи.

За резултатите от конкурса, общо 40 проектни решения бяха предадени, за зона 1 – 14, зона 2 – 7, зона 3 – 12 и зона 4 – 7. При по-добра организация и международно участие броят им би бил значително по-голям. Но въпросът не е само в количеството, а в качеството на проектните разработки. В много от тях липсваха урбанистични идеи, а се залагаше на „козметика“ – дали с неумело боравене с елементите на ландшафта или с „бозавия“ цвят на настилките.

Два от спечелилите четири колектива се „харесват“ на журито с идеи за разширяване на броя на автомобилните платна за движение и транзитен тунел в центъра на София?!?! Това е в абсолютен противовес на добрите примери в световен мащаб. Тезата, че увеличаваме броя на автомобилните ленти за движение, за да решим проблема с трафика, е нелогична. Кога и в Столична община ще разберат, че повече ленти за автомобилно движение означава повече коли, повече задръствания, повече замърсяване, повече инциденти...?! Извод, който добрите за живеене градове, които приоритизират обществения транспорт, пешеходното и велосипедно движение, са направили преди години. Изключителна популярност придобиват т.нар. „споделени улици“, където пространството си делят пешеходци, велосипедисти и автомобили, но при много ниска скорост на движение. 

Но това не е учудващо като погледнем какви проекти се фаворизират от Столична община в последните години. Градски магистрили, пътни възли на две-три и повече нива, без да се има предвид, че градът е за хората, а не за автомобилите. 

Тунел в центъра на София допълнително би стимулирал транзитния (т.е. ненужен) автомобилен трафик. Цялостното отражение върху бул. „Цар Освободител“ и централната част би било в увеличаване на пътуванията с автомобил за сметка на обществения и велотранспорт, които е необходимо да бъдат превърнати в основни начини за придвижване в един съвременен град. 

Сякаш неясни остават както за Общината, така и за част от проектантите и журито, че градът е за хората, и особено тези места, които са натоварени с културна ценност и възпроизвеждат суб-култури. Тези места, които привличат хора, не само защото имат широки пешеходни площи, а защото предлагат богатство от разнообразни дейности. Това са онези простанства, които дефинират жизнеността и активността на един град. Те изискват смяна на подхода в посока изследване на публичния живот и дизайн на места, в които се планират събития и се насърчават социалните взаимоотношения между хората.

 

Автори: Силвия Чакърова и Нурхан Реджеб, урбанисти

Влезте, за да коментирате